valiordanov (Валентин Йорданов)
1832 1470
21 янв. 2024 г., 09:33

Забравя се... 

  Поэзия
210 0 0
Крещяха гларусите сутринта,
обидени на светлината.
Будилникът се раззвъня.
Почти бе лято...
Плъзна утрото навън
като отприщен язовир.
Очите лепнеха за сън,
народът- за пастир...
Налагаше се пак борба
в прозяващият ден.
Развявам своята съдба,
а тя пък влачи мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??