21 июл. 2020 г., 12:30

Забравяме, забравят ни

798 0 0

 

Живеем, сякаш сами сме на този свят,

и се сърдим, щом мечтите ни не сбъдват се завчас.

Най-хубав е любимият ни цвят,

и винаги е прав нашият глас.

 

От чуждата болка стоим настрана,

и никой за помощ не ще да притича.

Мислим за пари, курорт и храна,

дори не знаем кой ни обича.

 

Не помним дори великите хора,

ни Талев, нито Чинтулов с "Вятър ечи, Балкан стене".

И когато остарея и грохна от умора,

много бързо ще забравят и за мене.

 

Явор Перфанов©

20.07.2020 г.

Г. Оряховица

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...