21.07.2020 г., 12:30

Забравяме, забравят ни

791 0 0

 

Живеем, сякаш сами сме на този свят,

и се сърдим, щом мечтите ни не сбъдват се завчас.

Най-хубав е любимият ни цвят,

и винаги е прав нашият глас.

 

От чуждата болка стоим настрана,

и никой за помощ не ще да притича.

Мислим за пари, курорт и храна,

дори не знаем кой ни обича.

 

Не помним дори великите хора,

ни Талев, нито Чинтулов с "Вятър ечи, Балкан стене".

И когато остарея и грохна от умора,

много бързо ще забравят и за мене.

 

Явор Перфанов©

20.07.2020 г.

Г. Оряховица

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....