21.07.2020 г., 12:30

Забравяме, забравят ни

796 0 0

 

Живеем, сякаш сами сме на този свят,

и се сърдим, щом мечтите ни не сбъдват се завчас.

Най-хубав е любимият ни цвят,

и винаги е прав нашият глас.

 

От чуждата болка стоим настрана,

и никой за помощ не ще да притича.

Мислим за пари, курорт и храна,

дори не знаем кой ни обича.

 

Не помним дори великите хора,

ни Талев, нито Чинтулов с "Вятър ечи, Балкан стене".

И когато остарея и грохна от умора,

много бързо ще забравят и за мене.

 

Явор Перфанов©

20.07.2020 г.

Г. Оряховица

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...