Живеем, сякаш сами сме на този свят,

и се сърдим, щом мечтите ни не сбъдват се завчас.

Най-хубав е любимият ни цвят,

и винаги е прав нашият глас.

От чуждата болка стоим настрана,

и никой за помощ не ще да притича.

Мислим за пари, курорт и храна,

дори не знаем кой ни обича.

Не помним дори великите хора,

ни Талев, нито Чинтулов с "Вятър ечи, Балкан стене".

И когато остарея и грохна от умора,

много бързо ще забравят и за мене.

Явор Перфанов©

20.07.2020 г.

Г. Оряховица