25 февр. 2011 г., 20:51

Забърсване без поръсване

1.4K 0 2

В чакалнята на душата ми

гладни гълъби се разхождат.

С пукването на пролетта

спомените се завръщат

и недоизядени пуканки им подхвърлят

под заспалата на пейката  самота.

Напук на усмивките птичи,

те са лошо  намръщени

и смърдят на повръщано.

Чистата ми съвест

след тях ще почисти

и пак ще се изпълни чакалнята с празнота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Апостол Кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много съдържателно!
  • Стихът ми хареса защото:
    1. Има образност, която предава вътрешно състояние
    2. Създава един многоцветен свят( може в отделните фрази и думи да намерите и нежност, и омерзение, и копнеж, и примиренчество...)
    3. е оригинално написан
    4. избраната форма отговаря на съдържанието (ако беше римувано би имало друго въздействие)
    Мисля че е достатъчно. Извинявам се за "нафукаността".

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...