25 февр. 2011 г., 20:51

Забърсване без поръсване

1.4K 0 2

В чакалнята на душата ми

гладни гълъби се разхождат.

С пукването на пролетта

спомените се завръщат

и недоизядени пуканки им подхвърлят

под заспалата на пейката  самота.

Напук на усмивките птичи,

те са лошо  намръщени

и смърдят на повръщано.

Чистата ми съвест

след тях ще почисти

и пак ще се изпълни чакалнята с празнота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Апостол Кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много съдържателно!
  • Стихът ми хареса защото:
    1. Има образност, която предава вътрешно състояние
    2. Създава един многоцветен свят( може в отделните фрази и думи да намерите и нежност, и омерзение, и копнеж, и примиренчество...)
    3. е оригинално написан
    4. избраната форма отговаря на съдържанието (ако беше римувано би имало друго въздействие)
    Мисля че е достатъчно. Извинявам се за "нафукаността".

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...