В чакалнята на душата ми
гладни гълъби се разхождат.
С пукването на пролетта
спомените се завръщат
и недоизядени пуканки им подхвърлят
под заспалата на пейката самота.
Напук на усмивките птичи,
те са лошо намръщени
и смърдят на повръщано.
Чистата ми съвест
след тях ще почисти
и пак ще се изпълни чакалнята с празнота.
© Апостол Кирилов Всички права запазени