25.02.2011 г., 20:51 ч.

Забърсване без поръсване 

  Поезия » Друга
1131 0 2

В чакалнята на душата ми

гладни гълъби се разхождат.

С пукването на пролетта

спомените се завръщат

и недоизядени пуканки им подхвърлят

под заспалата на пейката  самота.

Напук на усмивките птичи,

те са лошо  намръщени

и смърдят на повръщано.

Чистата ми съвест

след тях ще почисти

и пак ще се изпълни чакалнята с празнота.

© Апостол Кирилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много съдържателно!
  • Стихът ми хареса защото:
    1. Има образност, която предава вътрешно състояние
    2. Създава един многоцветен свят( може в отделните фрази и думи да намерите и нежност, и омерзение, и копнеж, и примиренчество...)
    3. е оригинално написан
    4. избраната форма отговаря на съдържанието (ако беше римувано би имало друго въздействие)
    Мисля че е достатъчно. Извинявам се за "нафукаността".
Предложения
: ??:??