Зачеркване на Ужаса
ЗАЧЕРКВАНЕ НА УЖАСА
Вятър зъл Земята клати.
Чезнат сетните слънца.
Разминавам се с примати.
Хора с маски. Без лица.
Бягат като от прокажен.
Нито сбогом. Ни здравей.
Гасне пламъчето даже
във кандилцето с елей.
Празни улици. Площади.
Няма кой да изръмжи.
А на мене ми се гади! –
гълтам цял живот лъжи.
Ръсят BT-v и Nova
цял ден тъпи новини.
И горчи като отрова
въздухът по цели дни.
И мълча над хляба ръжен.
Леко трезвен. Слаб. И сам.
Нас ни лъжат! Нас ни лъжат.
Докога? – и аз не знам.
Тих молебен ще отслужа –
мъката да има край.
Боже, в тоя гнусен ужас
всекиму ръка подай!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
