20 ene 2023, 17:30

Зачеркване на Ужаса

  Poesía
665 3 2

ЗАЧЕРКВАНЕ НА УЖАСА

 

Вятър зъл Земята клати.

Чезнат сетните слънца.

Разминавам се с примати.

Хора с маски. Без лица.

 

Бягат като от прокажен.

Нито сбогом. Ни здравей.

Гасне пламъчето даже

във кандилцето с елей.

 

Празни улици. Площади.

Няма кой да изръмжи.

А на мене ми се гади! –

гълтам цял живот лъжи.

 

Ръсят BT-v и Nova

цял ден тъпи новини.

И горчи като отрова

въздухът по цели дни.

 

И мълча над хляба ръжен.

Леко трезвен. Слаб. И сам.

Нас ни лъжат! Нас ни лъжат.

Докога? – и аз не знам.

 

Тих молебен ще отслужа –

мъката да има край.

Боже, в тоя гнусен ужас

всекиму ръка подай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...