Ключът за стаята-ей там-отгоре,
под сивкавата,блудна самота.
Надигам я-и вземам-да отворя
ключалката на живата врата.

Натиснах леко,дръпнах след това.
Не се поддаде.Грешен е ключът?
Тук нещо шава-мисъл,но каква?
Сърцето казва:"Пробвай втори път!"

И аз опитах-бутнах изведнъж.
Ключалката се мръдна,проговори:
"Аз пускам те,но влезеш ли веднъж,
не можеш пак вратата да отвориш!"

Не мислих дълго,казах на часа:
"Тук аз не искам,нека да съм там!"
Усмихна се ключалката сега:
"Ела,аз казах,идвай ти насам!"

И леко в миг разтвори се вратата,
на щастието чува се гласа:
"Добре дошла в света на светлината,
добре дошла в света на любовта!:

И срещнах бързо хиляди усмивки.
Една ме грабна,тръгнах аз след нея.
Веднага ми се истински прииска,
със таз усмивка вечно да живея.

и толкова щастлива бях тогава,
колкото щастлива съм сега,
не искам ни секунда да забравя
от тоз живот-зад живата врата...