9 окт. 2004 г., 20:52

Зад живата врата

1.7K 0 2
Ключът за стаята-ей там-отгоре,
под сивкавата,блудна самота.
Надигам я-и вземам-да отворя
ключалката на живата врата.

Натиснах леко,дръпнах след това.
Не се поддаде.Грешен е ключът?
Тук нещо шава-мисъл,но каква?
Сърцето казва:"Пробвай втори път!"

И аз опитах-бутнах изведнъж.
Ключалката се мръдна,проговори:
"Аз пускам те,но влезеш ли веднъж,
не можеш пак вратата да отвориш!"

Не мислих дълго,казах на часа:
"Тук аз не искам,нека да съм там!"
Усмихна се ключалката сега:
"Ела,аз казах,идвай ти насам!"

И леко в миг разтвори се вратата,
на щастието чува се гласа:
"Добре дошла в света на светлината,
добре дошла в света на любовта!:

И срещнах бързо хиляди усмивки.
Една ме грабна,тръгнах аз след нея.
Веднага ми се истински прииска,
със таз усмивка вечно да живея.

и толкова щастлива бях тогава,
колкото щастлива съм сега,
не искам ни секунда да забравя
от тоз живот-зад живата врата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...