9.10.2004 г., 20:52

Зад живата врата

1.7K 0 2
Ключът за стаята-ей там-отгоре,
под сивкавата,блудна самота.
Надигам я-и вземам-да отворя
ключалката на живата врата.

Натиснах леко,дръпнах след това.
Не се поддаде.Грешен е ключът?
Тук нещо шава-мисъл,но каква?
Сърцето казва:"Пробвай втори път!"

И аз опитах-бутнах изведнъж.
Ключалката се мръдна,проговори:
"Аз пускам те,но влезеш ли веднъж,
не можеш пак вратата да отвориш!"

Не мислих дълго,казах на часа:
"Тук аз не искам,нека да съм там!"
Усмихна се ключалката сега:
"Ела,аз казах,идвай ти насам!"

И леко в миг разтвори се вратата,
на щастието чува се гласа:
"Добре дошла в света на светлината,
добре дошла в света на любовта!:

И срещнах бързо хиляди усмивки.
Една ме грабна,тръгнах аз след нея.
Веднага ми се истински прииска,
със таз усмивка вечно да живея.

и толкова щастлива бях тогава,
колкото щастлива съм сега,
не искам ни секунда да забравя
от тоз живот-зад живата врата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...