9.10.2004 г., 20:52

Зад живата врата

1.7K 0 2
Ключът за стаята-ей там-отгоре,
под сивкавата,блудна самота.
Надигам я-и вземам-да отворя
ключалката на живата врата.

Натиснах леко,дръпнах след това.
Не се поддаде.Грешен е ключът?
Тук нещо шава-мисъл,но каква?
Сърцето казва:"Пробвай втори път!"

И аз опитах-бутнах изведнъж.
Ключалката се мръдна,проговори:
"Аз пускам те,но влезеш ли веднъж,
не можеш пак вратата да отвориш!"

Не мислих дълго,казах на часа:
"Тук аз не искам,нека да съм там!"
Усмихна се ключалката сега:
"Ела,аз казах,идвай ти насам!"

И леко в миг разтвори се вратата,
на щастието чува се гласа:
"Добре дошла в света на светлината,
добре дошла в света на любовта!:

И срещнах бързо хиляди усмивки.
Една ме грабна,тръгнах аз след нея.
Веднага ми се истински прииска,
със таз усмивка вечно да живея.

и толкова щастлива бях тогава,
колкото щастлива съм сега,
не искам ни секунда да забравя
от тоз живот-зад живата врата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...