ditaer (Диана Трифонова)
36 13
11 сент. 2009 г., 10:26

Зад паравана на времето 

  Поэзия
483 0 2
Зад паравана на времето
тихо събличат се облаци.
Към небето запътих се,
а политнах към пропаст.
В клетка ти ме затвори
с белезници от ласки...

... и нахлу тишина във мен
като бяла лавина,
а в ръката ми бе ключът
за врата, през която не минах.

© Диана Трифонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...че гибел носи всеотдайността...Поздрави!
  • "В клетка ти ме затвори
    с белезници от ласки..."
    Дълбоката и тъжна истина за същността на обичането, което се осъществява в себераздаване и болка...
    а в ръката ме бе ключът
    за врата, през която не минах...
Предложения
: ??:??