Зад паравана на времето

11 сент. 2009 г., 10:26

Поэзия

566 0 2

Зад паравана на времето
тихо събличат се облаци.
Към небето запътих се,
а политнах към пропаст.
В клетка ти ме затвори
с белезници от ласки...
... и нахлу тишина във мен
като бяла лавина,
а в ръката ми бе ключът
за врата, през която не минах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Зад паравана на времето

Искате да прочетете повече?

Предложения