ditaer (Диана Трифонова)
36 13
Sep 11, 2009, 10:26 AM

Зад паравана на времето 

  Poetry
484 0 2
Зад паравана на времето
тихо събличат се облаци.
Към небето запътих се,
а политнах към пропаст.
В клетка ти ме затвори
с белезници от ласки...

... и нахлу тишина във мен
като бяла лавина,
а в ръката ми бе ключът
за врата, през която не минах.

© Диана Трифонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ...че гибел носи всеотдайността...Поздрави!
  • "В клетка ти ме затвори
    с белезници от ласки..."
    Дълбоката и тъжна истина за същността на обичането, което се осъществява в себераздаване и болка...
    а в ръката ме бе ключът
    за врата, през която не минах...
Random works
: ??:??