Зад тишината синьоохра
Разхождах се по каменните улички
на село,
в което нямаше следа от жив човек.
В ушите ми жужеше юлска жега,
но никъде не мернах цвете и пчела.
Два цвята само си деляха кръгозора:
небесно ярко синьо, без облак и без птица
и охра пясъчна по покриви, по зидове и калдаръми криви.
Морето не видях,
вълните му не чух да се разбиват
и не подуших мириса на водорасли, ...