Зад ъгъла на една къса уличка

23 окт. 2021 г., 20:35

Поэзия » Любовная

1157 5 6

Написах ти писмо на лист от кестен

и в локвите го пуснах – да те търси.

Не помня друга тъй красива есен.

Макар че те изгубих. И е късно.

Броя на дните сиви неспокоя,

прелитат в календара важни дати

Залъгвам се все още, че съм твоя.

Стихът ми прегорява сред тревата.

И в утрините, от слана пленени,

дими захвърлен фас и зъзне мракът.

В квартала краен с дрипави пердета

пищи забравената млековарка.

Дървото се прощава със листата –

отгледало си е невъзвращенци.

А в домовете диша още лято,

залостено зад мръсните кепенци.

Все някак зимата ще преживея.

Но иде пролет – с дъхава дъбрава.

И болката, която дълго тлее,

лекувам от любов – за да забравя.