Зад ъгъла на една къса уличка
ЗАД ЪГЪЛА НА ЕДНА КЪСА УЛИЧКА
Написах ти писмо на лист от кестен
и в локвите го пуснах – да те търси.
Не помня друга тъй красива есен.
Макар че те изгубих. И е късно.
Броя на дните сиви неспокоя,
прелитат в календара важни дати
Залъгвам се все още, че съм твоя.
Стихът ми прегорява сред тревата.
И в утрините, от слана пленени,
дими захвърлен фас и зъзне мракът.
В квартала краен с дрипави пердета
пищи забравената млековарка.
Дървото се прощава със листата –
отгледало си е невъзвращенци.
А в домовете диша още лято,
залостено зад мръсните кепенци.
Все някак зимата ще преживея.
Но иде пролет – с дъхава дъбрава.
И болката, която дълго тлее,
лекувам от любов – за да забравя.
© Валентина Йотова All rights reserved.
