21 мар. 2008 г., 22:09

Задминах Юда аз по пътя си

902 0 3
Пропилях безмилостно минутите,
в които виждам късно можех да съм аз щастлива,
така претаках и годините,
безмилостно сама останах полужива!

И плачеха пред мен иконите,
Мадоната бе по-бледна,
на светците молба не отпратих,
свещ не запалвам, а колко съм грешна!

Превърнах тялото си в стока,
продавах се за измислено щастие,
едно разбрах, недостатъчни са ласките,
за да спрат на падението ми потока!

Утеха аз намерих в чашката,
но и тя ми стана противна,
дирейки безмерно щастие,
изгубена сега се скитам!

Да крия днес сълзите си умея,
как искам да поплача,
изгубих всичко, дори и рамо,
на което мъката си да разкрия!

След мен има изпепелени мостове,
не исках никого и нищо,
не вярвам, че ще срещна щастие,
изгоних го грубо, щом на вратата ми почука!

Изгарям аз на кладите,
които сама построих си,
а огънят е леден даже,
и той не иска да ме стопли!

Задминах Юда
аз по пътя си,
съвестта му успокоила,
че раздала съм безброй целувки,
с по-отровна сила!

Едно-единствено дълбоко в мен остана,
едно дете с жадни очи,
то чака да порасне скрито,
а аз разруших всичките му мечти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...