green_poison (Ирена )
60 135
21.03.2008 г., 22:09 ч.

Задминах Юда аз по пътя си 

  Поезия
573 0 3
Пропилях безмилостно минутите,
в които виждам късно можех да съм аз щастлива,
така претаках и годините,
безмилостно сама останах полужива!

И плачеха пред мен иконите,
Мадоната бе по-бледна,
на светците молба не отпратих,
свещ не запалвам, а колко съм грешна!

Превърнах тялото си в стока,
продавах се за измислено щастие,
едно разбрах, недостатъчни са ласките,
за да спрат на падението ми потока!

Утеха аз намерих в чашката,
но и тя ми стана противна,
дирейки безмерно щастие,
изгубена сега се скитам!

Да крия днес сълзите си умея,
как искам да поплача,
изгубих всичко, дори и рамо,
на което мъката си да разкрия!

След мен има изпепелени мостове,
не исках никого и нищо,
не вярвам, че ще срещна щастие,
изгоних го грубо, щом на вратата ми почука!

Изгарям аз на кладите,
които сама построих си,
а огънят е леден даже,
и той не иска да ме стопли!

Задминах Юда аз по пътя си,
съвестта му успокоила,
че раздала съм безброй целувки,
с по-отровна сила!

Едно-единствено дълбоко в мен остана,
едно дете с жадни очи,
то чака да порасне скрито,
а аз разруших всичките му мечти!

© Ирена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??