Задминах Юда аз по пътя си
в които виждам късно можех да съм аз щастлива,
така претаках и годините,
безмилостно сама останах полужива!
И плачеха пред мен иконите,
Мадоната бе по-бледна,
на светците молба не отпратих,
свещ не запалвам, а колко съм грешна!
Превърнах тялото си в стока,
продавах се за измислено щастие,
едно разбрах, недостатъчни са ласките,
за да спрат на падението ми потока!
Утеха аз намерих в чашката,
но и тя ми стана противна,
дирейки безмерно щастие,
изгубена сега се скитам!
Да крия днес сълзите си умея,
как искам да поплача,
изгубих всичко, дори и рамо,
на което мъката си да разкрия!
След мен има изпепелени мостове,
не исках никого и нищо,
не вярвам, че ще срещна щастие,
изгоних го грубо, щом на вратата ми почука!
Изгарям аз на кладите,
които сама построих си,
а огънят е леден даже,
и той не иска да ме стопли!
Задминах Юда аз по пътя си,
съвестта му успокоила,
че раздала съм безброй целувки,
с по-отровна сила!
Едно-единствено дълбоко в мен остана,
едно дете с жадни очи,
то чака да порасне скрито,
а аз разруших всичките му мечти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Всички права запазени