ЗАДОЧЕН РАЗГОВОР

Няма раздяла лека, добра,

от всяка раздяла те боли,

а нашата раздяла така

набързо, бързо свърши, нали?

Месеци и дни отлетели,

разговори и писма безброй,

хубаво те не са видели,

защо ще ми каже ли някой?

Когато в човек се излъжеш,

най-много от това те боли,

себе си само не можеш

да измамиш, излъжеш, нали?

В обичта ми ти не повярва -

тя е чиста и аз затова

няма с нея да се натрапвам,

казах "добре" на твойте слова.

Но така много аз желая,

да разбереш грешката си ти.

Искам двамата с теб накрая

да изживеем сетните дни.

И все пак надеждичка малка

не престава да блещука в мен,

тя сега е толкова жалка,

но аз искам да вярвам в този ден.

Без надежда човек умира.

Аз не желая още смъртта.

Хубави неща все намирам -

вярвам, знам, силна е любовта!