12 апр. 2013 г., 18:14  

Задружни

951 0 0

Надлъж и нашир, високо

в Балкана под наши извор

блесне дърво от чист кръгозор.

Там се водят страшни войни,

там се лее кръв от събратята ни.

 

Защо, на наша родина на бащино,

поле аз бях, чужда чума рубина.

На камък аз бях проснат,

на дърво бях закован,

за да бъда ваш брат,

 който ще бъде признат.

 

За родината наша душата си

давам, но земята родна aз нея

не давам.

Защо турски проклети,  орди

нахлуват в наши двор, в наши земя? 

 

Tи боже ти ни спаси и напред ни води ..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марио палатов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....