12.04.2013 г., 18:14  

Задружни

944 0 0

Надлъж и нашир, високо

в Балкана под наши извор

блесне дърво от чист кръгозор.

Там се водят страшни войни,

там се лее кръв от събратята ни.

 

Защо, на наша родина на бащино,

поле аз бях, чужда чума рубина.

На камък аз бях проснат,

на дърво бях закован,

за да бъда ваш брат,

 който ще бъде признат.

 

За родината наша душата си

давам, но земята родна aз нея

не давам.

Защо турски проклети,  орди

нахлуват в наши двор, в наши земя? 

 

Tи боже ти ни спаси и напред ни води ..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марио палатов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...