12 abr 2013, 18:14  

Задружни 

  Poesía » Odas y poemas
787 0 0
Надлъж и нашир, високо
в Балкана под наши извор
блесне дърво от чист кръгозор.
Там се водят страшни войни,
там се лее кръв от събратята ни.
Защо, на наша родина на бащино,
поле аз бях, чужда чума рубина.
На камък аз бях проснат,
на дърво бях закован,
за да бъда ваш брат,
който ще бъде признат.
За родината наша душата си ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марио палатов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??