25 нояб. 2007 г., 22:49

Задушено… 

  Поэзия » Другая
707 0 4
Задушенo
Бяло кокиче тихо заспива,
сгушено под прегръдката нощна...
Стеблото си мъничко свива
между тревицата гъста и мощна.
А тя го гали. И сякаш попива
всяка ласка от неговата чистота.
И го пари. До дъно изпива
всяка капчица от неговата красота.
~*~
Нощта се отпуска прималяла.
Тъгува за погубеното цвете. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Валентинова Все права защищены

Предложения
: ??:??