15 нояб. 2007 г., 08:47

Задушевно

785 0 9
Открита съм и ти повтарям,
че с тебе правя първи стъпки.
Човечността ни не събарям,
а движа я и в луди тръпки
отдавна губим си покоя.
И всеки земен ден е чуден,
че ти си в мен, а аз съм твоя -
звучим с нюанс ново събуден...
От ехото стотици пъти
повторен е тоз слънчев зов.
Нима е смелост с голи пръти
да погнат нашата любов...
За нея няма барикади,
високи зидове и стражи.
Сърцето само серенади
долавя. А и високите етажи
достъпни са за нова песен,
превзела мисли във утеха.
Минава вече втора есен,
ти спомняш ли си нашата пътека?...

Орисала ни е съдбата
да търсим другите очи...
Онази скитница позната,
що в сънищата днес тежи,
ще се извърне сякаш за последно,
ще махне весело с ръка,
не ще ни изгори безследно
и в диря стъпваме така:
"Насладата за сетивата
оттам смирено ще струи,
ще връща огнено словата
с надежда в пламнали души.
Описвам себе си в невинност,
макар и в грижи да се мятам.
Градим със теб една взаимност,
каквато няма на Земята..."
И бъдещето в жест и ласка
влечем в избистрилите се води.
Взаимност чувствата ни тласка
и шепна ти: "Ще победи!"

14. 11. 2007 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...