15.11.2007 г., 8:47

Задушевно

777 0 9
Открита съм и ти повтарям,
че с тебе правя първи стъпки.
Човечността ни не събарям,
а движа я и в луди тръпки
отдавна губим си покоя.
И всеки земен ден е чуден,
че ти си в мен, а аз съм твоя -
звучим с нюанс ново събуден...
От ехото стотици пъти
повторен е тоз слънчев зов.
Нима е смелост с голи пръти
да погнат нашата любов...
За нея няма барикади,
високи зидове и стражи.
Сърцето само серенади
долавя. А и високите етажи
достъпни са за нова песен,
превзела мисли във утеха.
Минава вече втора есен,
ти спомняш ли си нашата пътека?...

Орисала ни е съдбата
да търсим другите очи...
Онази скитница позната,
що в сънищата днес тежи,
ще се извърне сякаш за последно,
ще махне весело с ръка,
не ще ни изгори безследно
и в диря стъпваме така:
"Насладата за сетивата
оттам смирено ще струи,
ще връща огнено словата
с надежда в пламнали души.
Описвам себе си в невинност,
макар и в грижи да се мятам.
Градим със теб една взаимност,
каквато няма на Земята..."
И бъдещето в жест и ласка
влечем в избистрилите се води.
Взаимност чувствата ни тласка
и шепна ти: "Ще победи!"

14. 11. 2007 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...