Задушница

11 нояб. 2011 г., 21:15

Поэзия » Гражданская

884 0 1

От спомена как камъчета по дървото
почукват и в шепите ни има пръст,
без кръв е от преливане виното,
без плът е хлябът върху кръст.

С последната си капка на сърцето,
с последната троха на паметта,
свещта на спомена в ръцете
разплакани жени държат.

С напевен глас мъжът във черно
реди и преповтаря имена,
като докосване, което постепенно
изтлява върху наш'те рамена.