Задушница
От спомена как камъчета по дървото
почукват и в шепите ни има пръст,
без кръв е от преливане виното,
без плът е хлябът върху кръст.
С последната си капка на сърцето,
с последната троха на паметта,
свещта на спомена в ръцете
разплакани жени държат.
С напевен глас мъжът във черно
реди и преповтаря имена,
като докосване, което постепенно
изтлява върху наш'те рамена.
© Георги Динински All rights reserved.
