Задушница
Разкривен кръст от времето нагризан,
скорушата превива клони голи,
по светъл спомен тъжен ангел слиза,
за мървите души да се помоли.
Самотен поп молитвите напява,
две бабички го слушат занемели.
След път нелек и празноверна слава,
остава спомен - свещи догорели.
Които някой за душите пали,
ще спомене, приседнал ще притихне,
там някъде в небесните портали,
душата ни, насън ще се усмихне.
А щом полегне морно вечер късна
и в домовете всички се завърнат,
една звезда безброй лъчи ще пръсне,
да не заспива никой непрегърнат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
