Когато под нозете си изгубя почва,
когато се залутам във нахални истини,
когато не запомням сънищата си нарочно,
а самотата е единственият пристан,
когато се прераждам в шепата на зимата
в оголено дърво, врабче, троха,
когато плача на испанско кино,
страха когато оцветявам в резеда,
когато е достатъчен един въпрос
и нямам отговор дори наум,
когато пътят е ненужна плоскост,
когато мислите са микрофонен брум, ...