Задъхани мисли в незавършени куплети
Когато под нозете си изгубя почва,
когато се залутам във нахални истини,
когато не запомням сънищата си нарочно,
а самотата е единственият пристан,
когато се прераждам в шепата на зимата
в оголено дърво, врабче, троха,
когато плача на испанско кино,
страха когато оцветявам в резеда,
когато е достатъчен един въпрос
и нямам отговор дори наум,
когато пътят е ненужна плоскост,
когато мислите са микрофонен брум,
когато детството е неоткрита степ,
когато циркът си събира шатъра
и клоунът дописва Шекспиров сонет,
мечта когато се римува с вятър,
когато нощите извърнат профил строг,
а звездното небе е бъгнат файл,
смъртта на славея когато бъде аналог
на невъзможната любов на Уайлд,
плътта когато вече не намира ноти,
когато розите са жълти гилотини,
когато думите ми – жалки хугеноти,
неистово крещят неназовимото,
дъгата щом потули седмия си цвят,
когато нямо е перото на поетите,
раздялата когато е със ментов аромат,
когато щастието си отпращам неусетно,
когато есента е парцалива сричка,
когато облакът дъжда си не изрича,
когато нямам нищо и изгубя всичко...
Тогава... Някога... Когато спра да те обичам...
© Даниела All rights reserved.
