danda (Даниела)
358 1120
29.05.2015 г., 19:35 ч.

Задъхани мисли в незавършени куплети 

  Поезия
1083 1 19

Когато под нозете си изгубя почва,

когато се залутам във нахални истини,

когато не запомням сънищата си нарочно,

а самотата е единственият пристан,

 

когато се прераждам в шепата на зимата

в оголено дърво, врабче, троха,

когато плача на испанско кино,

страха когато оцветявам в резеда,

 

когато е достатъчен един въпрос

и нямам отговор дори наум,

когато пътят е ненужна плоскост,

когато мислите са микрофонен брум,

 

когато детството е неоткрита степ,

когато циркът си събира шатъра

и клоунът дописва Шекспиров сонет,

мечта когато се римува с вятър,

 

когато нощите извърнат профил строг,

а звездното небе е бъгнат файл,

смъртта на славея когато бъде аналог

на невъзможната любов на Уайлд,

 

плътта когато вече не намира ноти,

когато розите са жълти гилотини,

когато думите ми – жалки хугеноти,

неистово крещят неназовимото,

 

дъгата щом потули седмия си цвят,

когато нямо е перото на поетите,

раздялата когато е със ментов аромат,

когато щастието си отпращам неусетно,

 

когато есента е парцалива сричка,

когато облакът дъжда си не изрича,

когато нямам нищо и изгубя всичко...

Тогава... Някога... Когато спра да те обичам...

 

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??