Отвътре горят мислите.
Лятото влиза в тях.
Отразени сенки в очите ти,
на слънчеви длани приличащи.
А после докосвам задъхано...
Отвътре ми пари лятото.
Тебе пия във жегата.
И си търся въздух отнякъде...
Задъхано трепвам от спомена.
Като лава се стичат мислите -
по челото и по устните...
искам да кажа... обичам, но
всичко се пръска от топлото.
И търся прохлада в мълчанието...
© Елица Златанова Все права защищены