Отвътре горят мислите.
Лятото влиза в тях.
Отразени сенки в очите ти,
на слънчеви длани приличащи.
А после докосвам задъхано...
Отвътре ми пари лятото.
Тебе пия във жегата.
И си търся въздух отнякъде...
Задъхано трепвам от спомена.
Като лава се стичат мислите -
по челото и по устните...
искам да кажа... обичам, но ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация