Заедно
Автобусът е небрежно прозаичен.
Понеделник е. Земята се върти.
Пъплят питанки след моето "Обичам те"
и ми казват да не вярвам във мечти.
Автобусът е цинично предсказуем.
Стъпала – отдалечават те от мен.
И вратата ни разделя неминуемо,
двупосочно, всеки сам във своя ден.
Автобусът е такъв. Но той не знае,
че през скучното му хлъзгаво стъкло
ти и аз сме за секунда още заедно,
както вече цяла вечност е било.
Ти и аз сме за секунда още слепи
за баналните и хлъзгави стъкла,
за циничните врати и километрите,
дето слагат питанки след любовта.
И очите ни разплискват дълго ехо,
поглед в поглед, мисъл в мисъл, ден във ден.
Понеделник е, ала това е преходно.
Аз оставам топъл в теб. И ти във мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Евстатиев Все права защищены
