Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
Feb 15, 2011, 7:18 PM

Заедно 

  Poetry » Love
1195 0 20

 

Автобусът е небрежно прозаичен.

Понеделник е. Земята се върти.

Пъплят питанки след моето "Обичам те"

и ми казват да не вярвам във мечти.

 

Автобусът е цинично предсказуем.

Стъпала – отдалечават те от мен.

И вратата ни разделя неминуемо,

двупосочно, всеки сам във своя ден.

 

Автобусът е такъв. Но той не знае,

че през скучното му хлъзгаво стъкло

ти и аз сме за секунда още заедно,

както вече цяла вечност е било.

 

Ти и аз сме за секунда още слепи

за баналните и хлъзгави стъкла,

за циничните врати и километрите,

дето слагат питанки след любовта.

 

И очите ни разплискват дълго ехо,

поглед в поглед, мисъл в мисъл, ден във ден.

Понеделник е, ала това е преходно.

Аз оставам топъл в теб. И ти във мен.

 

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??