Заедно
Спиш ли, мое слънце ненагледно?
Търсиш ли ме нощем във съня?
Аз съм тук до тебе, неизменно!
Сляла съм се с пулса на кръвта.
Силна съм - света ще преобърна
и времето на две ще разделя.
Всичките секунди ще си върна
и малко ще открадна. След това
пъзелът - на собствените мисли
и собствените чувства - разпилян,
точно и прецизно ще премисля
и най-победоносно ще сглобя.
Лутах се достатъчно и зная -
пътят ми към тебе е познат.
Сигурна съм - ти стоиш на края
и струва си докрай да го вървя!
А срещнем ли се двамата, когато
небето е покрито от пожар
на залеза и нивите, заляни
от златото му, тихо шумолят,
тогава ще избухне, непременно,
събираната дълго наша страст.
Тогава мой ще бъдеш неизменно
и пак блажено твоя ще съм аз!
Аз силна съм и времето, което
без милост е заспало между нас,
сама ще разпокъсам на парчета,
та нека го сглобяват след това!
А ние двама, легнали в полята,
окъпани от златния пожар
на залеза и скрити от житата,
отново ще открием нежността...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартина Василева Все права защищены
