25 апр. 2008 г., 08:48

Заедно... в една тишина 

  Поэзия » Любовная
665 0 12
Една ни дели... тишина -
на копнежите искрени.
Аз за теб съм жена -
свята болка пречистена.

Ти за мен си зърно,
къшей сладък от хляба.
И си казвам - дано,
и си казвам, че трябва,

всичко вече било,
всичко шумно изпято
да сберем и в едно
да дочакаме лято!

А е пролетно бяло...
и се рони цветът.
Наш'то ново начало
призовава: На път!

Над поляни зелени
лилав люляк цъфти.
И от слънце облени
греят наш'те очи.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??