25 abr 2008, 8:48

Заедно... в една тишина 

  Poesía » De amor
647 0 12
Една ни дели... тишина -
на копнежите искрени.
Аз за теб съм жена -
свята болка пречистена.

Ти за мен си зърно,
къшей сладък от хляба.
И си казвам - дано,
и си казвам, че трябва,

всичко вече било,
всичко шумно изпято
да сберем и в едно
да дочакаме лято!

А е пролетно бяло...
и се рони цветът.
Наш'то ново начало
призовава: На път!

Над поляни зелени
лилав люляк цъфти.
И от слънце облени
греят наш'те очи.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??