Заедно... в една тишина
Една ни дели... тишина -
на копнежите искрени.
Аз за теб съм жена -
свята болка пречистена.
Ти за мен си зърно,
къшей сладък от хляба.
И си казвам - дано,
и си казвам, че трябва,
всичко вече било,
всичко шумно изпято
да сберем и в едно
да дочакаме лято!
А е пролетно бяло...
и се рони цветът.
Наш'то ново начало
призовава: На път!
Над поляни зелени
лилав люляк цъфти.
И от слънце облени
греят наш'те очи.
на копнежите искрени.
Аз за теб съм жена -
свята болка пречистена.
Ти за мен си зърно,
къшей сладък от хляба.
И си казвам - дано,
и си казвам, че трябва,
всичко вече било,
всичко шумно изпято
да сберем и в едно
да дочакаме лято!
А е пролетно бяло...
и се рони цветът.
Наш'то ново начало
призовава: На път!
Над поляни зелени
лилав люляк цъфти.
И от слънце облени
греят наш'те очи.
© Мери Попинз All rights reserved.
