Apr 25, 2008, 8:48 AM

Заедно... в една тишина 

  Poetry » Love
664 0 12
Една ни дели... тишина -
на копнежите искрени.
Аз за теб съм жена -
свята болка пречистена.

Ти за мен си зърно,
къшей сладък от хляба.
И си казвам - дано,
и си казвам, че трябва,

всичко вече било,
всичко шумно изпято
да сберем и в едно
да дочакаме лято!

А е пролетно бяло...
и се рони цветът.
Наш'то ново начало
призовава: На път!

Над поляни зелени
лилав люляк цъфти.
И от слънце облени
греят наш'те очи.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??