5 авг. 2011 г., 15:31

Заедно във вечноста

1.1K 0 2

 Прекрасна пролетна нощ,

 двама млади стоят на брега на морето

 и гледат приказната гледка

 на лунното отражение.

 Усмихнати и хванати за ръце,

 потъват в любовните си мечти.

 

 А те са тъй прекрасни,

 почти могат да ги докоснат

 и замечтано протягат ръце,

 откъснали се от земния свят

 на болки и лъжи.

 

Луната е образувала златна пътека

 и двамата, хванати за ръце,

 с бавни и тихи стъпки

 се отправят на път

 към онзи бленуван свят,

 и вървейки по пътеката безкрайна,

 те решават своята съдба

 да бъдат заедно във вечността.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...