5 авг. 2011 г., 15:31

Заедно във вечноста

1.1K 0 2

 Прекрасна пролетна нощ,

 двама млади стоят на брега на морето

 и гледат приказната гледка

 на лунното отражение.

 Усмихнати и хванати за ръце,

 потъват в любовните си мечти.

 

 А те са тъй прекрасни,

 почти могат да ги докоснат

 и замечтано протягат ръце,

 откъснали се от земния свят

 на болки и лъжи.

 

Луната е образувала златна пътека

 и двамата, хванати за ръце,

 с бавни и тихи стъпки

 се отправят на път

 към онзи бленуван свят,

 и вървейки по пътеката безкрайна,

 те решават своята съдба

 да бъдат заедно във вечността.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...