5 ago 2011, 15:31

Заедно във вечноста

1.1K 0 2

 Прекрасна пролетна нощ,

 двама млади стоят на брега на морето

 и гледат приказната гледка

 на лунното отражение.

 Усмихнати и хванати за ръце,

 потъват в любовните си мечти.

 

 А те са тъй прекрасни,

 почти могат да ги докоснат

 и замечтано протягат ръце,

 откъснали се от земния свят

 на болки и лъжи.

 

Луната е образувала златна пътека

 и двамата, хванати за ръце,

 с бавни и тихи стъпки

 се отправят на път

 към онзи бленуван свят,

 и вървейки по пътеката безкрайна,

 те решават своята съдба

 да бъдат заедно във вечността.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...