Aug 5, 2011, 3:31 PM

Заедно във вечноста

  Poetry » Love
1K 0 2

 Прекрасна пролетна нощ,

 двама млади стоят на брега на морето

 и гледат приказната гледка

 на лунното отражение.

 Усмихнати и хванати за ръце,

 потъват в любовните си мечти.

 

 А те са тъй прекрасни,

 почти могат да ги докоснат

 и замечтано протягат ръце,

 откъснали се от земния свят

 на болки и лъжи.

 

Луната е образувала златна пътека

 и двамата, хванати за ръце,

 с бавни и тихи стъпки

 се отправят на път

 към онзи бленуван свят,

 и вървейки по пътеката безкрайна,

 те решават своята съдба

 да бъдат заедно във вечността.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...