Aug 5, 2011, 3:31 PM

Заедно във вечноста

  Poetry » Love
1K 0 2

 Прекрасна пролетна нощ,

 двама млади стоят на брега на морето

 и гледат приказната гледка

 на лунното отражение.

 Усмихнати и хванати за ръце,

 потъват в любовните си мечти.

 

 А те са тъй прекрасни,

 почти могат да ги докоснат

 и замечтано протягат ръце,

 откъснали се от земния свят

 на болки и лъжи.

 

Луната е образувала златна пътека

 и двамата, хванати за ръце,

 с бавни и тихи стъпки

 се отправят на път

 към онзи бленуван свят,

 и вървейки по пътеката безкрайна,

 те решават своята съдба

 да бъдат заедно във вечността.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...