17 июн. 2006 г., 12:05

Заек, заек, ама с пушка...

4.2K 0 12

Зайо Байо, горският хайдут,
чифте пищов намери във гората.
Нарамил Зайо, този атрибут,
с навъсен поглед, тръгна из махлата.

Насреща първо скона му Лисана...
_ Хей, Кумице, лапите вдигни!
Погледна тя чифтето - лъжа няма,
ръцете вдигна - слуша: - С'я сери!

След туй го яж! - Заекът нарежда,
сложил палец на куйрука заръждял.
Изпълнила лисана без надежда,
заповедта на горския капрал.

След две, три преки, Вълчо на пангара.
- Хей, Куме бледи, лапите приятел! -
и цялата поредност се повтаря...
Яде вълкът, в ума си Зайовата мама клати.

После горд от бързия възход,
Срещу Зайо, Лъв един проскубан.
Вдига лапите, но знатния му род,
за яденето.. нещо негодува.

- Стреляй - рече - Цар съм!!! Кой си ти?
Куйрукат, само тихичко изщрака...
- Ами сега - ръмженето ехти...

- Аз ще го ям, - изстена Зайо - чакай...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хухавел Кайлъшки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вчера одих да бера бостан.
    Дини сАдих, пъпеши от сой.
    Поливах, копах, чак ма фаща срам…
    Сал тикви ражда… И тук боже мой
  • Бълвоч! При това по позната схема.
  • Евала, брато!Смях се от сърце!
  • А, сакън, дай да са разберем писателче, двойката си е твоя, а не моя.
    Това, че си лишен от чувство за хумор, си е твой проблем, не мой.
    Ако си забелязал аз нямам сериозно стихче, а и не претиндирам за това. Ника ми говори достатъчно, твоя също. Всеки си има амплоа
    Ти си пиши възвишените, аз ша си пиша простащините, всеки ще си има ниша, какво ще кажеш, а?
    Айде със здраве!!!
    ПП: Забравих, я си вземи двойката, оти ша ма начетат с 2 бройки в повече
    хиххихихихи
  • Ченко, какви са тия приказки? Ако не ти харесва, просто го кажи и толкова. Тук не е място за заяждане, нито е форум.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...