Заек, заек, ама с пушка...
Зайо Байо, горският хайдут,
чифте пищов намери във гората.
Нарамил Зайо, този атрибут,
с навъсен поглед, тръгна из махлата.
Насреща първо скона му Лисана...
_ Хей, Кумице, лапите вдигни!
Погледна тя чифтето - лъжа няма,
ръцете вдигна - слуша: - С'я сери!
След туй го яж! - Заекът нарежда,
сложил палец на куйрука заръждял.
Изпълнила лисана без надежда,
заповедта на горския капрал.
След две, три преки, Вълчо на пангара.
- Хей, Куме бледи, лапите приятел! -
и цялата поредност се повтаря...
Яде вълкът, в ума си Зайовата мама клати.
После горд от бързия възход,
Срещу Зайо, Лъв един проскубан.
Вдига лапите, но знатния му род,
за яденето.. нещо негодува.
- Стреляй - рече - Цар съм!!! Кой си ти?
Куйрукат, само тихичко изщрака...
- Ами сега - ръмженето ехти...
- Аз ще го ям, - изстена Зайо - чакай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хухавел Кайлъшки Всички права запазени
