марси (Мери Добрева) марси (Мери Добрева)
1 120
19 апр. 2007 г., 23:18

Заесенява

660 0 2
Заесенява.
В тънкото на мислите
чупливи многоточия
разсичат
дъгата.
С оттенък на ръждиво е златистото
в ръцете на тополата отсреща.
А синевата -
избеляла.
И будят нощем пресекливи удари
невротизираните чувства.
С усещане за безвъзвратност
крещи
сърдечното клепало...
Пусто е.
Сезонът на очакването свърши,
а казват -
любовта е без сезони...
Лъжат.
Самотно утрото оплаква голотата си.
Невзрачно-чуждо,
истерично
взривява писък птичи тишината -
оглушала по зелено.
Заесенява...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Добрева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0