Заесенява
| Заесенява. В тънкото на мислите чупливи многоточия разсичат дъгата. С оттенък на ръждиво е златистото в ръцете на тополата отсреща. А синевата - избеляла. И будят нощем пресекливи удари невротизираните чувства. С усещане за безвъзвратност крещи сърдечното клепало... Пусто е. Сезонът на очакването свърши, а казват - любовта е без сезони... Лъжат. Самотно утрото оплаква голотата си. Невзрачно-чуждо, истерично взривява писък птичи тишината - оглушала по зелено. Заесенява... |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Добрева Всички права запазени
