29 авг. 2008 г., 19:30

Загадка

668 0 6
 

Не знам дали умира любовта

или умира се мъчително от нея,

но сред разцъфнали поля,

на гнило щом започне да ухае

и  сред безброй звезди в нощта

щом сивотата само дебне,

отдавна  изгубен  е  вкуса

и  тя в постелята  не  ще да легне.

И не в очакване любов ще те споходи,

а като внезапна буря ще нахлуе

и ничий съд не ще оспори,

че любовта те е оборила.

И лунатика само може да я види

в  реалност, в делника угрижен.

И май единствено усещаш я, когато

започваш да я губиш безвъзвратно.

Смисъл едничък  има тя

безсънните ти нощи да летят

и времето да стигне, за да кажеш,

че любовта горчиво сладка

остава си една загадка.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...