Не знам дали умира любовта
или умира се мъчително от нея,
но сред разцъфнали поля,
на гнило щом започне да ухае
и сред безброй звезди в нощта
щом сивотата само дебне,
отдавна изгубен е вкуса
и тя в постелята не ще да легне.
И не в очакване любов ще те споходи,
а като внезапна буря ще нахлуе
и ничий съд не ще оспори,
че любовта те е оборила.
И лунатика само може да я види
в реалност, в делника угрижен.
И май единствено усещаш я, когато
започваш да я губиш безвъзвратно.
Смисъл едничък има тя
безсънните ти нощи да летят
и времето да стигне, за да кажеш,
че любовта горчиво сладка
остава си една загадка.
© Радка Иванова Всички права запазени