29 ago 2008, 19:30

Загадка

  Poesía
671 0 6
 

Не знам дали умира любовта

или умира се мъчително от нея,

но сред разцъфнали поля,

на гнило щом започне да ухае

и  сред безброй звезди в нощта

щом сивотата само дебне,

отдавна  изгубен  е  вкуса

и  тя в постелята  не  ще да легне.

И не в очакване любов ще те споходи,

а като внезапна буря ще нахлуе

и ничий съд не ще оспори,

че любовта те е оборила.

И лунатика само може да я види

в  реалност, в делника угрижен.

И май единствено усещаш я, когато

започваш да я губиш безвъзвратно.

Смисъл едничък  има тя

безсънните ти нощи да летят

и времето да стигне, за да кажеш,

че любовта горчиво сладка

остава си една загадка.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...