29 ago 2008, 19:30

Загадка

  Poesía
667 0 6
 

Не знам дали умира любовта

или умира се мъчително от нея,

но сред разцъфнали поля,

на гнило щом започне да ухае

и  сред безброй звезди в нощта

щом сивотата само дебне,

отдавна  изгубен  е  вкуса

и  тя в постелята  не  ще да легне.

И не в очакване любов ще те споходи,

а като внезапна буря ще нахлуе

и ничий съд не ще оспори,

че любовта те е оборила.

И лунатика само може да я види

в  реалност, в делника угрижен.

И май единствено усещаш я, когато

започваш да я губиш безвъзвратно.

Смисъл едничък  има тя

безсънните ти нощи да летят

и времето да стигне, за да кажеш,

че любовта горчиво сладка

остава си една загадка.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...