17 дек. 2014 г., 21:12

Заглавен епилог

845 0 0

Ти ще бъдеш главният герой,
аз ще се задоволя с отрицателната роля.
Всичко ще бъде дивен блус,
защото думите са демоде.
Може да има надписи
от бели завъртени букви
в рамки от изкуствени цветя.
Танцът ни ще бъде в пустота
под ритъма на грешни ноти.
Ще късаме черно-белите кадри,
а после ще залепяме само щастието.

 

А когато епилогът наближи,
ще оставя лентите на слънце
и ще заснемем всичко отначало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...