Dec 17, 2014, 9:12 PM

Заглавен епилог

840 0 0

Ти ще бъдеш главният герой,
аз ще се задоволя с отрицателната роля.
Всичко ще бъде дивен блус,
защото думите са демоде.
Може да има надписи
от бели завъртени букви
в рамки от изкуствени цветя.
Танцът ни ще бъде в пустота
под ритъма на грешни ноти.
Ще късаме черно-белите кадри,
а после ще залепяме само щастието.

 

А когато епилогът наближи,
ще оставя лентите на слънце
и ще заснемем всичко отначало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...