3 февр. 2021 г., 07:20

Заглъхне в меланхолия 

  Поэзия » Пейзажная
588 0 0
Крача по пътеката от времето похабена,
от смразяващата пустош така заобиколена.
Мрачни мисли пръскат като порой,
удрящи силно повърхността без покой.
Депресията тихомълком пригърмява,
на таз душа крехка стените разрушава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Попов Все права защищены

Предложения
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »